В този епизод на подкаста „Geothron Engineering“, Мартин Янев заедно с Боян Рашев и инж. Никола Спасов , проведоха изключително задълбочен и инженерен разговор за бъдещето на енергетиката в България. Основният фокус на дискусията беше насочен към парадоксите на настоящия енергиен преход и защо плитката геотермия е незаслужено пренебрегвана, въпреки че притежава потенциала да балансира енергийната ни система.
Капанът на соларния бум: Защо токът остава скъп?
Мартин Янев започна разговора с наболелия проблем за високите борсови цени на електроенергията. През последните 10 години в България се наблюдава огромен бум на фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ), разположени по полета и планини. Въпреки огромните нови мощности обаче, средномесечните борсови цени остават високи – между 100 и 150 евро за мегаватчас. Като противоположни примери бяха посочени държави като Франция и Швеция, чийто правилен енергиен микс поддържа борсови цени между 40 и 60 евро.
Боян Рашев обясни, че няма нищо лошо в развитието на фотоволтаиците, но проблемът възниква, когато се инвестира единствено и само в тях.
„В енергетиката е много важно миксът да ни води към най-ниската възможна цена, но и да имаме предвидими базови мощности и абсолютна надеждност, защото никой не иска токът да спира“, подчерта Рашев.
Той допълни, че слънцето и вятърът са източници, зависими от времето – те произвеждат енергия, когато няма голямо потребление, и обратното. Държавите с най-високо проникване на слънчева и вятърна енергия (като Германия, Калифорния и Южна Австралия) всъщност плащат най-скъпия краен ток, тъй като балансирането и поддържането на мрежата при такива пикове и спадове изисква огромни капитали.
Според Рашев, най-голямата грешка на България през последните 15 години е липсата на стратегия. Базовият дизайн на българската енергийна система (АЕЦ, ТЕЦ и големи ВЕЦ) е замислен отлично преди десетилетия. Вкарването на огромни, разхвърляни соларни паркове в райони без реални консуматори (като Ямболска област) създава тежест върху преносната мрежа и налага изкуствено изграждане на батерии, което експертът определи по-скоро като „лесен начин за усвояване на пари“, отколкото като устойчива стратегия.
Какво всъщност е плитка геотермия?
Мартин Янев внесе важно разяснение, тъй като в обществото масово се бъркат понятията:
-
Плитката геотермия НЕ е свързана с черпене на минерална вода или горещи извори (като в Сапарева баня или Исландия).
-
Тя представлява затворена система без водочерпене чрез сондажи с дълбочина до 100–200 метра.
-
На тази дълбочина температурата на земята е константна (между 12°C и 15°C). Чрез термопомпи тази постоянна температура се използва за високоефективно отопление през зимата и охлаждане през лятото.
Урокът от Скандинавието: Отопление под краката ни
Боян Рашев посочи, че плитката геотермия е перфектното инженерно решение, измислено в Северна и Западна Европа още по време на енергийните кризи през 70-те години. В Швеция в момента има над 700 000 работещи геотермални инсталации.
Големият проблем на България е огромната разлика в потреблението между сезоните. През лятото консумацията е около 3.5–4 гигавата (до 5 при големи горещини), докато през зимата скача до 7–8 гигавата, защото масово хората се топлят на ток (чрез конвектори или климатици). Когато януари месец температурите паднат, коефициентът на полезно действие (КПД) на климатиците пада брутално и те натоварват мрежата изключително много.
„Геотермията е начинът да отрежем зимните пикове в потреблението на ток. Земната температура под краката ни е една и съща и през януари, и през юли. Ако държавата създаде рамка за масово внедряване на плитка геотермия, това ще свали огромна тежест от цялата електроенергийна система“, заяви Рашев.
Участниците в подкаста дадоха пример с Австрия, където в момента е забранено поставянето на газови котли и климатици по фасадите на новите сгради. Всичко ново се изгражда с геотермия (включително стадионът на футболния клуб „Рапид Виена“), а държавата субсидира първоначалните разходи за сондажи.
Бъдещето на дейта центровете и ролята на геотермията
Интересен акцент в разговора бе поставен върху предстоящия бум на дейта центрове (центрове за данни) в България, като вече се проектират големи мощности в Пловдив и Бургас. Мартин Янев отбеляза, че около 40% от енергията в един дейта център отива единствено за охлаждане на сървърите.
Боян Рашев обясни, че фотоволтаиците не могат да захранят или охладят дейта център самостоятелно. В САЩ големите центрове се изграждат в близост до газови турбини или стари въглищни централи заради сигурността на енергията. Плитката геотермия обаче е идеалната технология за охлаждането им – вместо да се хаби огромен воден и енергиен ресурс за въздушни кули, топлината от сървърите може да бъде „въведена“ обратно в земята или да се използва като отпадна топлина за отопление на оранжерии или съседни квартали (т.нар. district heating).
Изводът: Дългосрочно мислене, а не лепене на стиропор
В края на епизода Мартин Янев и Боян Рашев се обединиха около мнението, че българската държава трябва да спре да ограничава енергийната ефективност до „лепене на стиропор и подмяна на дограма“. Необходимо е да се подкрепят високотехнологични инженерни решения.
Жизненият цикъл на една сграда не е 5 или 7 години, а е между 50 и 80 години. Инвеститорите, които мислят дългосрочно и целят устойчиво строителство (по стандарти като LEED или BREEAM), знаят, че геотермията носи най-много точки, тъй като осигурява предвидимост и минимални сметки за енергия за десетилетия напред. За съжаление, в момента у нас всичко се случва изцяло на пазарен принцип, без държавни субсидии или програми за геотермални проекти.
