Електроразпределителната компания Ausgrid в Австралия предупреждава, че преходът към зелена енергия се развива с две скорости, като ползите от него достигат основно до по-богатите слоеве на обществото. Според компанията структурата на сегашните субсидии и стимули за възобновяеми източници силно облагодетелства хората, които вече имат финансовата възможност да инвестират в слънчеви панели и домашни батерии. В същото време домакинствата с по-ниски доходи остават извън този процес, тъй като нямат ресурс да участват в енергийния преход.
В резултат се оформят „печеливши“ и „губещи“ в рамките на енергийния бум. Привилегированите домакинства се възползват от намалени сметки за ток и от дългосрочни икономии, докато по-бедните продължават да плащат високи сметки и да разчитат на по-замърсяващи енергийни източници. Това води до задълбочаване на социалното разделение и до усещане за несправедливост в обществото.
Ausgrid посочва и друг проблем — монополизацията на зеления сектор. Някои големи енергийни компании се стремят да разширят своята дейност в областта на батериите и услугите за зареждане на електромобили. Това поражда опасения, че контролът върху тези нови пазари може да доведе до намалена конкуренция и до по-високи цени за крайните потребители. Критиците подчертават, че вместо да се увеличава властта на монополните структури, трябва да се насърчава децентрализацията и участието на повече независими доставчици.
Терминът „преход в две скорости“ описва ситуация, в която хората с повече ресурси бързо преминават към чиста енергия и се радват на нейните ползи, докато останалите остават назад. Това не само създава икономическо разслоение, но и забавя общия напредък към въглеродно неутрална икономика. Ако политиките не бъдат променени, има риск от задълбочаване на неравенствата и загуба на обществена подкрепа за зеления преход.
Сред предложените решения са разширяване на субсидиите за наематели и домакинства с ниски доходи, така че те също да имат достъп до технологии като слънчеви панели и батерии, без да е нужен голям първоначален капитал. Допълнително се препоръчва въвеждане на минимални стандарти за енергийна ефективност на жилищата, включително на отдаваните под наем имоти, за да се гарантира, че всички хора живеят в енергийно ефективни условия.
Друг подход е развитието на виртуални енергийни общности, при които домакинствата могат да споделят произведената енергия и да участват в мрежата без необходимост от собствено скъпо оборудване. Това би позволило по-широко участие в зеления преход и би намалило зависимостта от големи енергийни корпорации.
Заключението е, че за да бъде преходът към възобновяема енергия справедлив и устойчив, е необходимо прилагане на политики, които гарантират равен достъп до ползите за всички. Това включва целенасочени субсидии, регулации за защита на потребителите и насърчаване на конкуренцията. Без такива мерки зеленият преход рискува да остане привилегия само за тези, които вече имат финансовите средства да се възползват от него.
Информацията е вдъхновена и адаптирана на база новина от smh.com.au
